А ЗАЩО РЪКАВИЦИ?

     Обичам ръкавици! От фина, мека кожа, топла и „копринена” при докосване. Обичам ги фатално дълги или практично  къси, класически черни, агресивно червени, в софистицирано лилаво или шокиращо жълто. Ръчно изрисувани или апликирани, от лакирана кожа или пък изящно бродирани. За всякакви тоалети и настроения. Защо ги обичам ли?

     Преди петнадесетина години ми хрумна, че мога да превърна тази си страст в бизнес. /Имах вече друг и моментът беше подходящ/.

Речено – сторено.

     Или почти…

     Оказа се, че никак не е лесно човек да се квалифицира да познава кожите, специфичните им особености, да подбира качествения материал, да се запознае с различните видове обработка, гарантиращи безвредността на готовото изделие. Да следи цените на кожите /малко като при петрола/, да познава пазарите, да подбира фабриките, да се „вторачи” в изработката. Научих се да различавам кожите не само по вид, това отдавна и със затворени очи можех да правя, само с докосване, а и по сезон /зимна и лятна кожа… дълго е за разказване./

     И ми ставаше все по-интересно… Беше ми приятно, казвам го без излишна скромност, да ставам все по-добра. Чувствах се като Катерина в Чудния Кожен Свят. И нещата започнаха да се получават. /Е, не от първите 2-3 години…/  Постепенно опитът ме научи кои кройки са най-удобни, така че ръкавицата да лежи наистина като „втора кожа”, на кой модел каква подплата приляга, така че да е фина, да не огрубява готовото изделие и едновременно да е и топла и „дишаща”. Научих се да „надушвам” в зародиш модните тенденции / да, има ги и при ръкавиците/, да изчислявам какво съотношение на размерите е най-удачно. Е, и грешки имаше, разбира се, но няма как без това… Често нещата си стават просто по емпиричен път. 

      А отношенията с умножаващите се клиенти, които от година на година изявяваха все по-охотно желание да разширяват асортимента от „Logo” ръкавици  в магазините си ми доказаха, че когато човек си върши работата с мисъл, последователност и удоволствие, няма как да не стане.

      Дори сякаш малко прекалих в стремежа си да имаме  в с и ч к о! За мен обаче това е по-скоро принципен въпрос – ако н я к о й търси  н е щ о, дори и много специфично или твърде скъпо /неиздържано от търговска гледна точка за поддържане в асортимент/, при нас, в LOGO, искам да го имаме!

     Оказа се още, че качествените кожени ръкавици далеч не са само предпочитан дамски аксесоар. И че чифт мъжки ръкавици от фина козя или агнешка, шагренирана телешка или луксозна еленова кожа имат своето достойно място в компанията на стилния часовник и скъпите обувки – все аксесоари, прибавящи допълнителна класа на иначе малко скучното мъжко облекло. Затова, едва отпреди десет години, обърнах малко по-специално внимание и на мъжете /първоначално, признавам, дори не бях помислила…/.  А кожените ръкавици са и превъзходен подарък - подаряваме нещо качествено и със стойност, без при това да е нужно да се разорим.

     Тази любов /много години по-късно/, продължава и до днес. Освен, че успях да направя, считам, приличен бизнес от манията си, все още имам голямо, пълно догоре чекмедже с лично мои ръкавици. И си го допълвам. Не ги нося всички. И може би трябва вече да подаря част от тях, но са толкова хубави и са свързани с толкова незабравими спомени… Обещала съм си, че ще ги подаря, но…още не съм готова за това.

      Моя близка приятелка, фина и елегантна дама, ми е поръчала всяка година, когато изложим моделите за новия есенно-зимен сезон /а това при нас обичайно става още през лятото/, да й се обаждам. Купува си всякакви цветове, модели, шарки и дължини, по няколко чифта всяка година, отделно купува за подаръци. „Добре, казвам аз, за мен е разбираемо, мания ми е, а ми е и бизнес, но на  теб  защо са ти толкова? Все пак това са неща, които с години се носят, не е необходимо да си купуваш все нови и нови.” „Знаеш ли, отговаря ми тя, не мога да си купя всички палта, които харесвам, нито мога да имам всички скъпи обувки, които са ми на сърце. Мога обаче да се поглезя с козметика, маникюр, прическа, хубав  шал, парфюм, кожени ръкавици, стилно бижу. Това удовлетворява чисто женската ми потребност от малко лукс. Да усещам, че се грижа за себе си.” 

      Не мисля, че мога да го изразя по-точно, затова просто ще го оставя за финал, без коментар.   

Катерина Дянкова,                               
  съдружник в ЛОГО ООД